Шизофрения - лечение

Лечението на шизофренията е сложно и трябва да се придържа към два основни принципа: а) комплектност, т. е. своевременно и целесъобразно съчетаване на трите подхода - соматотерапевтичен, психотерапевтичен и социотерапевтичен; и б) съобразно формите и стадия на болестта. Освен това лечението на шизофренията може да се проведе при различни условия: клинични (стационар, полустационар – дневен и нощен стационар ), извънболнични – в условията на домашен стационар и амбулаторно. Ако се погледне на въпроса в исторически аспект, от по–старите терепевтични методи, запазили актуалността си и до днес, трябва да се спомене електрошоковата терапия . Тя се оказва ефективна и целесъобразна при кататонните форми не само при възбуда, но и при ступор – за „разковаване” особено при фебрилно–пернициозната кататония. Исторически интерес представляват методите на инсулиновата терапия, пиротерапия, (дразнеща) терапия, малариотерапия и други. Съвременната соматотерапия в лечението на шизофренията направи революционен скок с въвеждането на психофармакологичните средства, които днес имат голямо разнообразие и са мощно средство в ръцете на психиатрите. Диференцираното прилагане на тези средства е разработено с необходимата прецизност в специалните ръководства.

При случаи с преобладаване на възбудни явления от общ характер (психомоторна възбуда, агресивност, импулсивна поривност и други) е уместно прилагането на широкоспектърни или заглушаващи невролептици от групата на хлорпромазина и неговите съвременни производни. В някои случаи на шизофрение комбинирането им с транквилизатори от групата на бензодиазепиновите препарати може да даде още по–добър ефект. Когато психотичната картина се владее от разстройства в мисловната сфера, придружени или не от възприятно–представни, емоционално–волеви разстройства, и въобще, когато няма доминиране на елементарно–възбудни явления, при лечението на шизофренията е уместно да се прибегне до т. нар. антипсихотично деистващи, (антишизофренни) невролептици от групата на халоперидол, мажептил, флуфеназин, флуанксол, лепонекс и др. Става дума за остри и подостри състояния, които могат да хронифицират. Тогава също са уместни невролептичните препарати в дозировки и продължителност, съобразени с удължена динамика. Целта е не само да се постигне непосредствен терапевтичен ефект, но и да се създадат предпоставки за прилагане на други видове терапия – психотерапия, социотерапия. Поради възможността от усложнения при невролептичната терапия в хода на нейното прилагане е задължително следенето на редица соматични функции: артериално кръвно налягане, кръвна картина, чернодробна функция и т. н.

Психотерапията на шизофренията, макар и оспорвана от мнозина, заема все по-съществено място в съвременния терапевтичен арсенал. Преди всичко тя предполага възможното премахване на отрицателните дразнители от семейната и социалната обстановка. Макар на пръв поглед шизофренно болният да изглежда недостъпен за психотерапевтични въздействия, практиката при лечението на шизофренията показва, че такова въздействие все пак може да се постигне с упорита и целенасочена работа. В тази насока са разработени методи за овладяване на съответни емоционални реакции, за събуждане на правилни мисловни операции - съждения за самите себе си и за отношението на околните към тях. Освен при остро болни психотерапията може да има място и при хроничните преходи - тогава тя е насочена към възможното включване на болните в социалната среда - чрез различни форми на групова психотерапия, т.нар. терапевтични общества, клубове на болни, изкуствотерапия, физкултура и пр.

Социалната терапия има за цел да постигне по голяма социализация и ресоциализация на шизофренно болния. За тази цел тя използува разнообразни мероприятия. Тази област на терапията има тясно отношение към въпросите на рехабилитацията, която все повече се счита не само за едно естествено продължение на терапията, но и за нейна съставна част.

Рехабилитация се постига и с медикаментозни средства, главно с т. нар. подържаща терапия, осъществявана с продължително прилагане на ниски дози невролептици. Този подход цели постигането на по-добро социално вграждане и предпазване от изостряне на болестния процес. По този начин подържащата терапия може с пълно право да бъде включена и в профилактичните мероприятия като фармакопсихопрофилактика. Поддържащата терапия се осъществява по два начина: чрез редовно ежедневно приемане на лекарства или чрез т. нар. депо-препарати, които създават разбираеми удобства и за болния, и за лечителя. Съвременните терапевтични средства при лечението на шизофренията изравняват по възможности психиатрията с други клинични дисциплини, нещо което трябва да бъде постигнато и в областта на все още съществуващите предрасъдаци за терапевтичен нихилизъм. Лекарите на предния фронт на здравеопазването трябва да могат да се справят с леките психични заболявания и да овладяват остро настъпилите проблеми, след което да могат компетентно да предадат психично болния за специфично лечение от психиатър.

Прогнозата на шизофренията винаги е сериозна. Най-лоша е прогнозата при простата и хебефренната форма на шизофрения, докато кататонната форма е по-благоприятна, може би защото в патофизиологичния и механизъм преобладават предпазното потискане. Парафренната форма на шизофренията е неблагоприятна по отношение на пълното изчезване на симптоматиката, но е с относително забавена динамика, която дълго време може да поддържа запазени социалните стереотипи на личността. Шизофренията, започнала в детска възраст, нерядко е с неблагоприятна прогноза, тъй като води по-често до разграждане на личността и до необратими изменения. Подобна е картината и при късната възраст, където се прибавят явления на обратно развитие, които отежняват прогнозата, особено при ограничената възрастова перспектива и склонноста към затегнато протичане. За определяне на прогнозата могат да имат значение и допълнителни вредни фактори (интоксикации, алкохолизъм, инфекции), които са в състояние да задълбочат шизофренния процес и да отдалечат благоприятните перспективи за оздравяване, незавиисмо от успехите на лечението на шизофренията.

Първичната профилактика включва всички мерки на психохигиената, на опазването на психичното и телесното здраве. Аналогични са и усилията на вторичната профилактика, която трябва да се прилага строго индивидуално, като включва и вече споменатите медикаментозни психотерапевтични средства. Много е важна помощта в уреждането на бита и труда на оздравелите от шизофрения. Тук подходите са разнообразни и всеобхватни: жилище, обществени натоварвания, физкултура, смислено съществуване, хигиена на умствения труд.

Трудова експертиза при шизофрения

Болните от шизофрения имат твърде различни възможности за извършване на труд - от пълна невъзможност и нужда от ръководство и за най-елементарни действия до напълно запазена трудоспособност. Това означава, че диагнозата шизофрения не е достатъчна, за за се вземе решение по отношение на трудоспособността на даден болен. Такова решение може дабъде взето единсвено в резултат на комплексна оценка на формата и стадия на заболяването, вида на протичането, клиничната прогноза, преморбидната личност, наличието на личностови мотивации за труд, предишна квалификация и трудов опит, степен на астенни разстройств, емоционална неустойчивост. Невъзможно е да се даде една обща инструкция не само за шизофренията като отделна нозологична единица, но и за нейните отделни форми. Важно е, че решаването на въпросите за трудоспособността трябва да става не само като констатация на състоянието в момента, но и с поглед на същесвуващите възможности за рехабилитация и развитие на трудовия опит. В това отношение трудовоекспертната дейност трябва да се съчетава творчески с усилията за най- пълноценно оползотворяване на потенциалните възможности на болния човек, а също и с оглед на оптималното осигуряване на битови, социални и културни условия за същесвуване.

По правило шизофренно болните се считат за невменяеми. Аналогично отрицателна е оценката и на тяхната дееспособност и брачна годност. Престъпните действия на шизофренно болните са психично мотивирани или пък са резултат от хаотична психомоторна възбуда. Те могат да бъдат с много тежки последици за обектите на действието – смърт или тежки телесни увреждания. Обикновено са увредени и двата критерия за вменяемост - волевия и мисловния. По смисъла на Наказателния кодекс шизофренните престъпления попадат под втория вариант на психиатричния критерий- постоянно разтройство на съзнанието. Понякога съдебно психиатричният експерт е поставен при трудното условие да реши въпроса, когато шизофренно болният по време на експертизата е вече оздравял. Тогава се налага точна и многостранна, документирана оценка на състоянието му по време на престъпния акт, при отчитане и на правилния избор на терапевтичен метод при лечението на шизофренията.

Още за Шизофрения

Подобни статии: депресия, параноя, халюцинации