11 години и 6 месеца след смъртта на 3-годишния Пепи майка му Даниела Терзийска се е отдала на домакинство и работа. Започнала е живота си наново.
Момченцето й бе намерено мъртво в Южния парк по обед на 16 март 2001 г. Часове по-рано се смяташе, че е отвлечено.
Убийството взриви обществения гняв. За минути десетки таксиметрови шофьори се събраха пред парламента. Те блокираха площада и призоваха за оставка на тогавашното правителство, оглавявано от Иван Костов.
Още вечерта обаче за убийството бе задържана 29-годишната тогава майка на Пепи - Даниела.
Четири години по-късно делото срещу нея бе прекратено окончателно поради временна невменяемост. Оттогава жената е свободна.
Сряда, 10,50 ч. 41-годишната Даниела напуска жилището си на бул. "Цар Борис Трети".
Пременена
с бяла тениска
с къс ръкав,
светлосини дънки, сини чехли и малка бежова чанта, тя със спокойна умерена крачка свива по ул. "Софийски герой". Не чака на светофара, а няколко метра по-надолу пресича пътя и се запътва към намиращия се наблизо магазин от веригата "Била".
На входа на хипермаркета усмихната поздравява възрастна дама с бастун, вероятно позната от квартала, която също засмяна се спира да разменят няколко думи.
След разговор, продължил не повече от минутка-две,
Даниела се
отправя
към
щанда за
плодове
изеленчуци. Без да се лута и да се спира пред всяка стока, се насочва към плодовете. Взема мрежа с килограм ябълки. Оттам делово се отправя към стелажите с безалкохолни и се снабдява с литър и половина газирна напитка. Цялото пазаруване трае секунди. Нарежда се на опашката. Предвидливо вади 2,50 лв. още преди да й дойде редът за плащане. Сметката и е 2,18 лв. Подава парите и до стотинка си взема рестото. Застава отстрани на касата и старателно прибира монетите в портмонето.
Никой от чакащите преди и след нея
не разпознава
майката,
която преди десетилетие не слизаше от първите страници на вестниците.

След краткия пазар с безалкохолното и мрежата ябълки в ръце, по същия маршрут Даниела се прибира в жилището си.
По пътя не спира и не разговаря с никого. Не зяпа по витрините на околните магазини. Цялото й излизане от дома трае не повече от десетина минути. В 11, 03 ч тя си влиза във входа на блока. Ден по-рано, във вторник, програмата й е почти същата, само че този път маршрутът е трамвай към "Красно село".
Целта отново е пазар. Даниела хваща трамвая. Пътниците не й обръщат внимание. Очевидно не я познават, макар че не се е променила кой знаеколко. Прическата и цветът на косата й са същите. Леко е понапълняла, повече в лицето.
Във входа на жилището й нищо не напомня за трагедията, случила се на 16 март 2001 г. Отдавна вече
няма некролози
на малкия Пепи
Сменена е табелката на пощенската кутия и сега вече вместо сем. Терзийски на нея пише бащината фамилия на Даниела - Тутекова.
След трагедията с Пепи майката и бащата на детето се разделят. Друга табелка, със същата фамилия показва, че етаж под Даниела живее майка й.
Продавачките в околните магазини и кафенета и фризьорките в близкия козметичен салон изобщо не знаят, че в блока живее жената, за която преди години се изписаха тонове местило покрай трагедията с детето. Хорат се учудват, когато ги питат познават ли Даниела Терзийска.
"Познавам по физиономия обитателите в блока, но не знам коя точно е", казва мъж от съседното кафене. Същото е и със служителите в офисите, намиращи се в блока.
"Даниела работи,
добре е,
оставете я
на мира,
нищо повече не мога да кажа", приканва нейна съседка. Тя отказва да каже дали Даниела живее с друг мъж, каквито твърдения се появиха преди време. За подобно нещо преди година спомена и бившият й мъж Стоян Терзийски.
Комшийката не желае да обяснява с какво се занимава Даниела. Притеснява се да не й навреди някой.
На металната врата на апартамента на Даниела няма табела, но има звънец.
"Тук няма
такава жена",
чува се глас на възрастна жена откъм коридора в отговор на позвъняването.
Запитана дали е майката Сийка, тя се тросва: "За тази въобще не съм чувала".
"24 часа" потърси Даниела и преди няколко месеца. Тогава тя любезно, но твърдо отказа да разговоря с журналисти.
При последните си публични изяви преди 9 г. Даниела призна, че се чувства добре сред хората и им е признателна, че са я приели добре.
Съседите й са убедени, че друг е убиецът на детето й. Не вярват, че майката е удушила момченцето си.
Трагедията
През 2001 г. Даниела е в отпуск по майчинство. Малко преди обед в черния петък на 16 март 2001 г. гръмва новината, че 3-годишно момченце е отвлечено на път за детската градина. Съкрушената му майка, за която всички твърдят, че всеотдайно се грижи за детето си, се обажда на мъжа си - таксиметровия шофьор Стоян Терзийски.
Пред полицаите от 6-о РПУ тя разказва, че черно БМВ е минало покрай нея и детето й е похитено.
Междувременно съпругът й се свързва по радиостанцията с колегите си. Таксиджии обграждат парламента, други тръгват да търсят детето. Коли затварят изходите на София, за да хванат евентуалните похитители. По обед телцето на момченцето е открито, пъхнато в черен чувал в Южния парк в столицата.
Аутопсията показва, че детето е удушено със сезалово въже. Гневът на хората пред парламента ескалира и аха да бутне правителството.
Множеството скандира "Убийци" и "Мафия". Тогавашният премиер Иван Костов, който е в Народното събрание заради петъчния парламентарен контрол, заедно с шефа на парламента Йордан Соколов излиза да говори пред хората. Вътрешният министър в правителството Емануил Йорданов спешно тръгва от Брюксел, където е на посещение. Такситата не напускат площада цяла нощ. Едно детеубийство се превръща в политически въпрос.
Главният секретар на МВР Славчо Босилков обявява пред множеството: "В най-кратко време ще разкрием убиеца". Обяснява, че протестиращите ще се срамуват от действията си, като узнаят истината.
Около 2,20 ч. Стоян Терзийски съобщава в диспечерския пункт на таксиметровата фирма, че не мафиоти, а
съпругата му
е заподозряна
за убийството Според разследващите в 19,20 ч Даниела прави самопризнания.
След задържането й става ясно, че тя страда от параноидна шизофрения, но се лекува. Близките й разказват, че връзка с друг мъж преди съпруга й, съпътствана от тормоз, отключила болестта през 1995 г. Жената взимала медикаменти и се чувствала добре.
Следва дълъг престой на Даниела в болницата на Четвърти километър и безкрайни експертизи, които да установят може ли тя да носи наказателна отговорност. Почти през цялата 2001 г. жената лежи под охрана в МВР болница. Три месеца през 2002 г. е в психиатрията на Четвърти километър.
Камера на близката банка засича млада жена, която напомня Даниела, да носи дете в ръцете си. Шофьор на такси е единственият свидетел, който твърди, че е возил Даниела до Южния парк и тя държала плик в ръцете си.
Разследването започва два пъти отначало. Прокуратурата иска Даниела да бъде настанена за принудително лечение, но защитата й се противи и настоява Даниела да се лекува у дома.
Накрая делото е прекратено с мотива, че Даниела не може да носи наказателна отговорност. 2 г. след трагедията с Пепи семейството се разпада окончателно. Стоян Терзийски заминава със строителна бригада в Ирландия. После се връща и създава ново семейство. Има и дете. Живее в София и твърди, че Даниела не е убийцата. Двамата не поддържат контакти вече близо 10 г. Срещат се съвсем случайно през 2003 г.